Простете ми, Госпожо Злоба
Госпожо Злоба, пак сте неспокойна.
От други чух, че много Ви тежи.
Тормозело Ви... (Точно ли се изразявам?)
наличието на щастливци със мечти.
Кошмари имала сте в безконечните си нощи
и плачела сте странно - без сълзи.
Юмруци свивала сте във леглото
от отчаяние и от безпомощност. Нали?
Да. Чух, че вдигала сте кръвно
и постоянно нещо Ви боляло,
когато някой Ви отблъснел -
не Ви допускал в силното си тяло.
Разбирам... Тежък е за Вас товара,
наречен Жажда за живот.
И как се изживява радост чужда?!
Недай си, Боже, има ли любов!
Сега, без бой си го признавам...
За първи път Ви срещнах в ранното си детство.
И днес известията Ваши получавам.
Уроци са ми. Те са ми наследство.
Простете за невежеството ми, госпожо Злоба.
Не зная как да Ви помогна.
Със мен сте сбъркали адреса.
Търсете си душа удобна!
© Детелина Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Късно те открих,с удоволствие прочетох,браво!
-
Хубав стих! Поздравявам те!
-
Благодаря ви, приятели и колеги! Христина, Ели, Санвали... Жанет
, развесели ме с коментара си. Аз хубавичко й го казах, но тя дали хубавичко ме чу... Валентин, наистина си беше разговор на две очи (само моите ). Госпожата така се беше маскирала, че не разбрах къде са нейните. Благодаря! -
И от мен поздрави!
-
Страхотен разговор на две очи - или по-скоро "право куме, та в очи"! Поздрави за стиха!
-
Ах... трепач Госпожо Стефанова, ама така хубавичко сте и го казали на госпожата Злоба...
Чудесен стих, Детелина! -
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
