kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
6.10.2009 г., 12:42 ч.

Простетe ни, деца... 

  Поезия » Бели стихове
1324 0 9

Простете ни,деца...

на Ани и Вики

 

Пречупена. Предадена. Вървях.

И аз не знаех накъде.

Не мислех, после го разбрах.

Вървях... и се разнищвах.

И, колкото и да се връщах

към миналото тъй красиво,

аз винаги разбирах,

че имало е нещо и фалшиво.

Децата ни,

две слънчица,

родени в брака -

и те  не ни простиха.

Дошли на този свят с мечти,

оказаха се в мрака

на недоживяната, недоразбраната

от нас любов.

А имаше я! Знаем го и двамата...

За миг пое тя другата посока

и се разби във гордостта ни.

Да върнем времето, не става.

Но да покажем им,

че с тях сме и сега...

Тъй дълго те горяха

във кладата на нашата вина.

Че искаме да ги погалим

с две ласки - твоята и моята.

За прошката им, че сме тук сега...

Дано не ни повторят...

Че страшно много ни боли...

и молим се на БОГ над тях да бди.

 

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... силно и искрено!
    , но... защо вина?

  • Разплака ме. Имам две малки момиченца и любящ съпруг, но сякаш преживях твоята съдба - толкова красиво пишеш, че неусетно ме потопи в твоя свят и преживях всичко. На един дъх прочетох и останалите ти стихове - невероятни са. Продължавай да пишеш.
  • Пишеш страхотно!
    Поздрав и от мен.
  • Те ще разберат и ще простят, но парещата болка дали ще охладее!
  • !
    Поздрав!
  • Близо, страшно близо до мен... и аз се моля
    Силен стих!
    Моля се Бог да е с всички нас!
  • Много силно, Мариана! Дано децата да простят на родителите си, които когато са сгрешили, са били само едни деца.
  • Много силен стих!!!
    Поздрави!!!
  • Ще бди, Мариана! За децата си се молим всеки ден...
    Болка е стихът ти, мила...
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??