Простетe ни, деца...
Простете ни,деца...
на Ани и Вики
Пречупена. Предадена. Вървях.
И аз не знаех накъде.
Не мислех, после го разбрах.
Вървях... и се разнищвах.
И, колкото и да се връщах
към миналото тъй красиво,
аз винаги разбирах,
че имало е нещо и фалшиво.
Децата ни,
две слънчица,
родени в брака -
и те не ни простиха.
Дошли на този свят с мечти,
оказаха се в мрака
на недоживяната, недоразбраната
от нас любов.
А имаше я! Знаем го и двамата...
За миг пое тя другата посока
и се разби във гордостта ни.
Да върнем времето, не става.
Но да покажем им,
че с тях сме и сега...
Тъй дълго те горяха
във кладата на нашата вина.
Че искаме да ги погалим
с две ласки - твоята и моята.
За прошката им, че сме тук сега...
Дано не ни повторят...
Че страшно много ни боли...
и молим се на БОГ над тях да бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
