Простетe ни, деца...
Простете ни,деца...
на Ани и Вики
Пречупена. Предадена. Вървях.
И аз не знаех накъде.
Не мислех, после го разбрах.
Вървях... и се разнищвах.
И, колкото и да се връщах
към миналото тъй красиво,
аз винаги разбирах,
че имало е нещо и фалшиво.
Децата ни,
две слънчица,
родени в брака -
и те не ни простиха.
Дошли на този свят с мечти,
оказаха се в мрака
на недоживяната, недоразбраната
от нас любов.
А имаше я! Знаем го и двамата...
За миг пое тя другата посока
и се разби във гордостта ни.
Да върнем времето, не става.
Но да покажем им,
че с тях сме и сега...
Тъй дълго те горяха
във кладата на нашата вина.
Че искаме да ги погалим
с две ласки - твоята и моята.
За прошката им, че сме тук сега...
Дано не ни повторят...
Че страшно много ни боли...
и молим се на БОГ над тях да бди.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разплака ме. Имам две малки момиченца и любящ съпруг, но сякаш преживях твоята съдба - толкова красиво пишеш, че неусетно ме потопи в твоя свят и преживях всичко. На един дъх прочетох и останалите ти стихове - невероятни са. Продължавай да пишеш.
-
Пишеш страхотно!
Поздрав и от мен. -
Те ще разберат и ще простят, но парещата болка дали ще охладее!
-
!
Поздрав! -
Близо, страшно близо до мен... и аз се моля
Силен стих!
Моля се Бог да е с всички нас! -
Много силно, Мариана! Дано децата да простят на родителите си, които когато са сгрешили, са били само едни деца.
-
Много силен стих!!!
Поздрави!!! -
Ще бди, Мариана! За децата си се молим всеки ден...
Болка е стихът ти, мила...
Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
, но... защо вина?