Прости ми...
Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира
не съм избирала да бъда в теб
и ти не си избирал да ме имаш
вселенски отредено е навред
единствено във мен да се откриваш
преследваме от милион лета
изгубения лъч на светлината
по твойте дири пламенна шептя
а ти ме моделираш в тишината
спасението скрито е във нас
във общата ни бездна от копнежи
на слънцето в разлистената власт
трептят бездумно нашите стремежи
накрая ще се слеем във едно
два пламъка превзели синевата
ще бъде пак каквото е било
а спомен ще остане тъмнината
26.02.2017г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми...
-
Еси, Вики, много ви благодаря!
Радвам се, че прочетохте и почувствахте с мен Вечната Безусловна Любов!
Честита Баба Марта! Бъдете щастливи и все така вълшебно вдъхновени!
-
Чудесно, пулсиращо стихотворение!
-
Една любов пулсира. Прекрасен стих!
-
Лори, благодаря ти!
Това стихо и аз си го харесвам.
Носи голям емоционален заряд, защото е за равновесната душа и...
невидимите знаци от бъдещето! Дано се сбъднат чудесата!
Усмихната и спокойна нощ! -
Даа,каквото е писано,ще бъде..Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Успешна нова седмица!