Прости ми...
Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира
не съм избирала да бъда в теб
и ти не си избирал да ме имаш
вселенски отредено е навред
единствено във мен да се откриваш
преследваме от милион лета
изгубения лъч на светлината
по твойте дири пламенна шептя
а ти ме моделираш в тишината
спасението скрито е във нас
във общата ни бездна от копнежи
на слънцето в разлистената власт
трептят бездумно нашите стремежи
накрая ще се слеем във едно
два пламъка превзели синевата
ще бъде пак каквото е било
а спомен ще остане тъмнината
26.02.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
