Прости ми ти, че аз не мога
Задето те изгубих ми прости,
че болката убива ме отвътре.
Прости ми и за всичките сълзи,
защото няма да ме има утре!
Прости и извинявай,
понякога хората си тръгват млади.
Да се правя на щастлив не ми отива –
прости ми че написах тези думи!
Ще можеш ли? – Отговори...
Поне прости ми за да съм спокоен.
Да си тръгна днес усмихнат и щастлив,
че дядо отдавна чака ме там горе!
Извинявай и за този стих,
за това, че го написах и за всяка дума...
И не, не ме изпращай със "Почивай в мир",
ти само ми прости – това ми стига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
