"Прости ни!"
Прости ни, Боже, туй, че не ценим
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата,
ще трябва да търпиш неистов глад.
А щом си имаш всичко на софрата,
да мразиш даже родния си брат.
Дали сме ний достойни за свобóда?
Или Дякона бе прав за нас?
Че туй е просто нашата порода…
Че всичко искаме ей тъй, от раз.
Или сме като Израил в пустиня
и само нещо стане ли - назад!
И като роби търсим милостиня,
и във врага пак виждаме свой брат…
Прости и туй, че веч’ забравяме
за кръвний данък - туй коварство,
а неродените сега убиваме
дори без съд в наш'то царство.
Прости ни също, че и Теб оставихме
и молим те - недей да се гневиш.
Прости ни, че закона Ти забравихме,
дано България да пощадиш.
А колкото до таз’ свобóда наша,
дали е тя свобóда, или не?
Когато в душите ни е каша
и носим в нас умрялото сърце?
О, Боже, ти дарил си ни свобóда,
но паднахме под игото сами.
Смили се ти за нас под небосвода
и молим те, прости ни Ти, прости…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Вълков Всички права запазени
