Прости, Родино!
Прости, Родино!
Посветено на всички български имигранти
Безмилостно отсече и реши,
че нямам място в твоите предели –
Съдбата ли, Родино, или ти,
до днес ответ сърце ми не намери.
Откърми ме, отгледа със любов,
а колко спомени за тебе нося,
но ти забрави някогашен зов
и ме затрупа с множество въпроси.
Къде отиде твоят благослов,
с който моите мечти летяха?
Къде е скъпият ми твой покров,
без който дните ми осиротяха?
Защо децата ти се разпиляха
по всичките посоки на света,
а тез, които в тебе оцеляха
така и не обгърна с топлина?
Но аз не те виня, а ти прощавам
за туй, че моите мечти разби.
В сърце ми вечно си, но те оставям.
Ти ако можеш, моля те, прости!
Февруари, 2015
А.Б.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Банчева Всички права запазени
И аз се радвам, че пътищата ни са се пресекли. 
