Прости, Родино!
Прости, Родино!
Посветено на всички български имигранти
Безмилостно отсече и реши,
че нямам място в твоите предели –
Съдбата ли, Родино, или ти,
до днес ответ сърце ми не намери.
Откърми ме, отгледа със любов,
а колко спомени за тебе нося,
но ти забрави някогашен зов
и ме затрупа с множество въпроси.
Къде отиде твоят благослов,
с който моите мечти летяха?
Къде е скъпият ми твой покров,
без който дните ми осиротяха?
Защо децата ти се разпиляха
по всичките посоки на света,
а тез, които в тебе оцеляха
така и не обгърна с топлина?
Но аз не те виня, а ти прощавам
за туй, че моите мечти разби.
В сърце ми вечно си, но те оставям.
Ти ако можеш, моля те, прости!
Февруари, 2015
А.Б.
© Анна Банчева All rights reserved.
И аз се радвам, че пътищата ни са се пресекли. 
