Простим ли си...
Аз исках да преплувам любовта,
но ние я превърнахме във спомен.
Душата ти е вик осиротял,
от бездната на мрачен мост отронен.
Гради го с камък. Ти не се смили.
Затворихме сърцата в самотата.
Понякога заплаквам, но боли
и губя се сама без стон в тъгата.
Опитахме соленото море,
то с ледено дихание зовеше.
Сега ни чакат чужди брегове,
а мислех, че към моя бряг гребеше.
Едничка вяра още ме крепи,
че пролет ще раззелени душата.
Мечтая си ти пак да полетиш
над мрачен мост, простят ли си сърцата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
