ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
Jan 24, 2021, 8:45 PM  

Простим ли си... 

  Poetry
434 8 11

Аз исках да преплувам любовта,

но ние я превърнахме във спомен.

Душата ти е вик осиротял,

от бездната на мрачен мост отронен. 

 

Гради го с камък. Ти не се смили.

Затворихме сърцата в самотата.

Понякога заплаквам, но боли

и губя се сама без стон в тъгата.

 

Опитахме соленото море,

то с ледено дихание зовеше.

Сега ни чакат чужди брегове,

а мислех, че към моя бряг гребеше.

 

Едничка вяра още ме крепи,

че пролет ще раззелени душата.

Мечтая си ти пак да полетиш

над мрачен мост, простят ли си сърцата. 

© Цветето Б. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря за хубавите думи!❤️
  • Много ми хареса, Цвете! Поздравления! В Любими!
  • Много хубав стих!
  • “Затворихме сърцата в самотата.” - много ми хареса стихът ти, Цвете! Поздрави!
  • Благодаря! ❤️
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Цвети!
  • Благодаря ви, мили приятели!❤️
  • Мрачно, но много красиво. Обикновено с полета свързваме надеждите си,
    а с моста - връзката между душите. Пролетта тук играе и метафорична роля.
    Поздравление, Цвете!
  • Хубав стих!
  • Хубаво!С пожелания за оптимистично настроение!
  • "Душата ти е вик осиротял,
    от бездната на мрачен мост отронен"!👏
    Пред такъв рисунък стоя като пленница, която е готова да се наслаждава на словесното платно! Независимо от тежките нотки в стихотворението и аз вярвам, Цветенце,

    " че пролет ще раззелени душата"!😍
Random works
: ??:??