Простим ли си...
Аз исках да преплувам любовта,
но ние я превърнахме във спомен.
Душата ти е вик осиротял,
от бездната на мрачен мост отронен.
Гради го с камък. Ти не се смили.
Затворихме сърцата в самотата.
Понякога заплаквам, но боли
и губя се сама без стон в тъгата.
Опитахме соленото море,
то с ледено дихание зовеше.
Сега ни чакат чужди брегове,
а мислех, че към моя бряг гребеше.
Едничка вяра още ме крепи,
че пролет ще раззелени душата.
Мечтая си ти пак да полетиш
над мрачен мост, простят ли си сърцата.
© Цветето Б. All rights reserved.
