От обич правя много грешки.
Не съм подготвена за тоз живот суров.
Грешах и ще греша, дано след
време разберете, че нямам аз вина.
От чиста обич аз греша,
но гордея се, че съм майка и жена.
Трудно се усмихвам, плача всеки ден.
Отговорно е да бъдеш майка и жена.
Как да бъда силна... когато съм сама.
Аз искам само да бъда обичана.
Чиста си опазих съвестта,
приятелите свой не предадох.
Страдам хулена и неразбрана,
мразят ме, защото съм си аз.
Остана ми само белия лист
и мъничко синьо мастило.
Животът продължава да ме мачка.
Прости ми грешката не беше моя.
Някой влезе в сърцето с взлом
и потроши го на малки парчета.
Посрещам изгрева, отново будна.
Сили имам да се върна.
Аз съм още майка и жена,
забравила за възрастта.
Д.А.
© С. П. Всички права запазени