Просто... живот си
Няма по-красива вещица от теб,
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.
Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана.
Да те благославям или да те мразя,
връх на очевидното си светъл в здрача...
На слепеца път му сторваш, не си вещер!
Ей, не бягам от тебе... просто живея...
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.
Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана.
Да те благославям или да те мразя,
връх на очевидното си светъл в здрача...
На слепеца път му сторваш, не си вещер!
Ей, не бягам от тебе... просто живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
