Просто... живот си
Няма по-красива вещица от теб,
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.
Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана.
Да те благославям или да те мразя,
връх на очевидното си светъл в здрача...
На слепеца път му сторваш, не си вещер!
Ей, не бягам от тебе... просто живея...
всеки миг е неспокоен, несвободен,
както лош сън никога не преминаваш,
тези мигове в съня ми си събрала.
До болка в крещящо петно светлееш,
вихър те донася да пия от тебе
и пълня душата си с горчива наслада,
и спомен безследен, търсен, и страдан.
Няма по-измамна вещица от теб,
всеки миг ни спомня и ни стопля,
като в хубав сън най-милно пращан.
Ей, надежда звънка... много чакана.
Да те благославям или да те мразя,
връх на очевидното си светъл в здрача...
На слепеца път му сторваш, не си вещер!
Ей, не бягам от тебе... просто живея...
© Мариола Томова All rights reserved.
