Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти.
И бележка видях под вратата.
'' Всичко свърши. Дано ми простиш.
Продължавам без тебе нататък"
За момент онемях. Нещо в мен
се отчупи и падна със трясък.
И светът до основи смален,
оглуша от сърдечният крясък. ...