Просто някаква сряда
Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти.
И бележка видях под вратата.
'' Всичко свърши. Дано ми простиш.
Продължавам без тебе нататък"
За момент онемях. Нещо в мен
се отчупи и падна със трясък.
И светът до основи смален,
оглуша от сърдечният крясък.
Мина време. Пораснах, съзрях.
Осъзнах, че това е награда -
да предпазиш душата от грях.
Изгорих любовта ти на клада.
Днес пиянствам с бутилка мерло,
в съпровод на любима балада,
с котарака ми, свит на кълбо.
Просто ден, просто някаква сряда.
© Nina Sarieva All rights reserved.
