Просто се случва
Охулиха я. Не можа да светне.
Изпиха после виното в тъма.
Продажна я наричаха, проклета,
тя гледаше ги плаха и сама.
Прибра крилете, свити и ранени,
и тръгна си, тъй както бе дошла.
Невидима, тъгуваща и уморена,
оголена, без дрехи – по душа.
„Горчиво е!” – дочу се вик от мрака.
„Горчиво е!” – и запълзя мълва –
„Къде е днес, навън дали не чака?
Горчива жилка устни изкълва.”
Вървеше тя по пътя мълчаливо,
прибрала спомени, стаила глас
и гледаше – два гълъба щастливо
се любеха на стария перваз.
Не си отиде. Просто им се случи,
защото я нарекоха любов.
Щом този свят да пие е научен,
два бели гълъба са послеслов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
