29.03.2023 г., 10:29

Просъници

594 0 0

ПРОСЪНИЦИ

 

Заспиваш ли...

Във сънищата ли пристигаш?...

Или си нейде в утрото отвъд...

Във залезите ли се криеш,

или в зората, топла като гръд?

Каква ли нежност тихичко си скрила,

зад бурното, намръщено небе,

сърцето ли зарови като жито,

засято в необятното поле...

И пак съм там!

Валя със всяка буря!

Засищам капчиците дъжд...

***

Стрелките, уж се гонят, а са спрели,

в очакване на следващия сняг...

Нали вали, когато безпощадно,

отвътре огнено крещя.

Дори и спрелия часовник

е верен в даден миг, нали...

Затуй те чакам, немълчана

облечена във влюбен дъжд.

Не виждам нищо!

Под плахите дихания,

сгънати мечтите просто спят.

И толкова е тихо, необятно,

завито под безброй мечти...

Едно обичане боли...

***

И да! Боля!

Нали съм истинска!

Разкъсала веригите на тишината...

Останах себе си

след всичките предателства-

сглобих се като пъзел от тъга.

В най-тъмното на твойта буря,

във някой ъгъл съм притихнала...

Изходих хиляди обувки,

и спрях да си почина до сърцето ти...

Аз дадох всичко /още ще намеря/,

сега в дъжда зареждам се с мечти.

Надничам тихо в утрото,

чакайки сърцето да заспи.

Завива ме съня,

обича ме навярно,

целува уморените ми клепки...

... и още дъжд, обичан по перваза,

усмихва се и пее...

Като в детството!

***

И утре пак ще те мечтая...

 

Диана Димитрова

24.03.2023

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....