Прозаично
И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,
и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.
А е още есен, иде зима,
междинно време неприятно,
в него и душата ти изстива,
една ракия я само сгрява ...
Всяка глътка те омайва,
в теб разлива топлина,
сетивата оживяват
и забравяш, че си сам ...
А всичко е толкоз прозаично
и се свежда до това -
никога да не си самичък,
за да не мръзнеш от студа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
