Прозаично

Oct 26, 2018, 11:23 PM

Poetry

498 0 1

И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,

и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.

А е още есен, иде зима,
междинно време неприятно,
в него и душата ти изстива,
една ракия я само сгрява ...

Всяка глътка те омайва,
в теб разлива топлина,
сетивата оживяват
и забравяш, че си сам ...

А всичко е толкоз прозаично
и се свежда до това -
никога да не си самичък,
за да не мръзнеш от студа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.