Прозорец между мене и септември
Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми
и вятър леден ме прониза...
А като бяхме малки двамата
така прекрасно се разбирахме...
Стърчи септември на перваза
като голям и черен гарван...
Не го обичам, нито мразя,
но ми е трудно да му вярвам...
А между нас като прозорец -
ту ни разделя, ту ни свързва
животът - спомен, подир спомен
превръща тихото във тъмно...
Ще полюлеем с него здрача,
с горчивина ще помълчим...
Преди съвсем да ме разплаче
той пак от мен ще отлети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
