Прозорец между мене и септември
Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми
и вятър леден ме прониза...
А като бяхме малки двамата
така прекрасно се разбирахме...
Стърчи септември на перваза
като голям и черен гарван...
Не го обичам, нито мразя,
но ми е трудно да му вярвам...
А между нас като прозорец -
ту ни разделя, ту ни свързва
животът - спомен, подир спомен
превръща тихото във тъмно...
Ще полюлеем с него здрача,
с горчивина ще помълчим...
Преди съвсем да ме разплаче
той пак от мен ще отлети...
© Дочка Василева All rights reserved.
