M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
27.03.2019 г., 8:44 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
2035 12 27

Пътувах дълго във времето

и достигнах земната повърхност,

взех образа първо на бебето,

за да свикна с нейната същност.

 

Изгубих ключът на сътворението,

но помня вселенските ценности,

правото на избор, вдъхновението,

любовта и чувствата безценни.

 

Единица съм, но важна за цялото,

във вибрационното поле на мозъка,

измислил и създал ми тялото,

на което душата ми е заложник.

 

Пораснах на живота под сенките,

от злободневни, не чисти истини,

спокойна се чувствах в дрямката,

на залези и изгреви увиснали.

 

Помъдряла съм вече и зная,

частица съм от матрицата,

не знам началото, ни края,

но създателя си нося в зеницата!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??