Прозрение
Пътувах дълго във времето
и достигнах земната повърхност,
взех образа първо на бебето,
за да свикна с нейната същност.
Изгубих ключът на сътворението,
но помня вселенските ценности,
правото на избор, вдъхновението,
любовта и чувствата безценни.
Единица съм, но важна за цялото,
във вибрационното поле на мозъка,
измислил и създал ми тялото,
на което душата ми е заложник.
Пораснах на живота под сенките,
от злободневни, не чисти истини,
спокойна се чувствах в дрямката,
на залези и изгреви увиснали.
Помъдряла съм вече и зная,
частица съм от матрицата,
не знам началото, ни края,
но създателя си нося в зеницата!
© Миночка Митева All rights reserved.
