30.03.2014 г., 23:17

Прозрение

537 0 0

ПРОЗРЕНИЕ

 

Какво от туй, че съм девица млада

и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?

Какво от туй, че аз съм влюбената фея

и радостта събужда се със мен?

 

Какво от туй, че съм щастлива и желана,

а до мен отчаяни, объркани души?

Или защото аз съм млада и засмяна,

и чакам покрай мен да завали?

 

Какво от туй, че съм кралица нежна

на бал танцуваща тъй нежно.

Виж! Децата плачат за утеха кротка.

Търсят покрив и милувка - топла.

 

Какво от туй, че аз съм любовта в позлата

и песента на влюбеният вятър?

Аз  в  танца съм израсналото цвете,

но с уханието - събудило вулкан.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...