Mar 30, 2014, 11:17 PM

Прозрение

545 0 0

ПРОЗРЕНИЕ

 

Какво от туй, че съм девица млада

и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?

Какво от туй, че аз съм влюбената фея

и радостта събужда се със мен?

 

Какво от туй, че съм щастлива и желана,

а до мен отчаяни, объркани души?

Или защото аз съм млада и засмяна,

и чакам покрай мен да завали?

 

Какво от туй, че съм кралица нежна

на бал танцуваща тъй нежно.

Виж! Децата плачат за утеха кротка.

Търсят покрив и милувка - топла.

 

Какво от туй, че аз съм любовта в позлата

и песента на влюбеният вятър?

Аз  в  танца съм израсналото цвете,

но с уханието - събудило вулкан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...