Птица кукувица
Полегнала е убава Дянка,
под едно дърво на сянка.
Тишина е, нищо се не чува,
задряма Дянка, чак и засънува,
задряма Дянка, чак и засънува.
На сън видя, клетата си майка
сълзи да рони и да се вайка,
сълзи да рони и да се вайка.
Щом майка, щом майка и продума
Дянка изгуби и ума и дума.
Ой, чедо! Що дириш тука?
Ой, Дянке, Дянке, кукувица кука.
Ой, Дянке, Дянке, кукувица кука.
Младините, що си проспиваш
време ти е, дъще гнездо да си свиваш,
време ти е, дъще гнездо да си свиваш.
Рипна си Дянка, та се разбуди –
дали сънува, мома се зачуди.
До нея птица черна стоеше,
дали птица кукувица беше,
дали птица кукувица беше, беше.
https://www.youtube.com/watch?v=XkArcfhReW4
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
