Полегнала е убава Дянка,
под едно дърво на сянка.
Тишина е, нищо се не чува,
задряма Дянка, чак и засънува,
задряма Дянка, чак и засънува.
На сън видя, клетата си майка
сълзи да рони и да се вайка,
сълзи да рони и да се вайка.
Щом майка, щом майка и продума
Дянка изгуби и ума и дума.
Ой, чедо! Що дириш тука?
Ой, Дянке, Дянке, кукувица кука. ...