Подмятано от вятъра се носи,
тук се закачи или пък падне там...
Пухчето вниманието си проси,
така е, кой ли иска да е сам?
Осъзнатата любов тренира
чувствата ми, моята душа.
Това Човек не може да избира -
ражда се самичък на света.
Така че, аз решавам да обичам.
Вълшебства упражнявам, чудеса.
Всеки лист* поименно наричам
и се забавлявам, търкайки носа.
*дафинов
© Красимир Всички права запазени