Подмятано от вятъра се носи,
тук се закачи или пък падне там...
Пухчето вниманието си проси,
така е, кой ли иска да е сам?
Осъзнатата любов тренира
чувствата ми, моята душа.
Това Човек не може да избира -
ражда се самичък на света.
Така че, аз решавам да обичам.
Вълшебства упражнявам, чудеса.
Всеки лист* поименно наричам
и се забавлявам, търкайки носа.
*дафинов
© Красимир All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
