Пухкаво щастие
С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко,
хапе малко, нежно е, добро.
Учи бързо, не понася клетки,
пример дава – не е като роб.
Много важно е да става рано,
и да ни разбужда за деня.
После - време е да се нахрани,
за да тича - диво!, сутринта.
Всички топло ни обича, силно,
гушка, мърка, чак до вечерта.
Край прозорец бди. С език се мие.
То домашно коте е, и дар!
Някой път ни поразсънва нощем,
още иска слънчеви игри
с мишка пухкава, червена точка,
върви, топче, мяука „на риск“.
Сърдим се, но е за кратко: знаем,
то - изящно, плавно и с финес
ясно иска да е нещо важно:
обич и веселие е Днес.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря! Котките са прекрасни животни!
-
Толкова мило и с обич написано стихче за едно коте - домашен любимец.И чудесно подбрано заглавие! Обожавам котките , защото съм изразснал сред 20 котки и по тази причина стихотворението, освен всичко друго, ме върна към детството ми. Благодаря ти, Йоана! Трудно може да се напише нещо по-добро за котенце, което е верен приятел и обичливо - мъркащо създание, което се гушка и отърква главичка в нас.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
