13.06.2019 г., 9:06 ч.

Пухкаво щастие 

  Поезия
294 5 2

 

С мека козинка и умен поглед, 
зъбки, нокти, вирнало носле 
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен! 

 

Но ядосам ли го, боцва леко, 
хапе малко, нежно е, добро. 
Учи бързо, не понася клетки, 
пример дава – не е като роб. 

 

Много важно е да става рано, 
и да ни разбужда за деня. 
После - време е да се нахрани, 
за да тича - диво!, сутринта. 

 

Всички топло ни обича, силно, 
гушка, мърка, чак до вечерта. 
Край прозорец бди. С език се мие. 
То домашно коте е, и дар! 

 

Някой път ни поразсънва нощем, 
още иска слънчеви игри 
с мишка пухкава, червена точка, 
върви, топче, мяука „на риск“. 

 

Сърдим се, но е за кратко: знаем, 
то - изящно, плавно и с финес 
ясно иска да е нещо важно: 
обич и веселие е Днес. 

 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Котките са прекрасни животни!
  • Толкова мило и с обич написано стихче за едно коте - домашен любимец.И чудесно подбрано заглавие! Обожавам котките , защото съм изразснал сред 20 котки и по тази причина стихотворението, освен всичко друго, ме върна към детството ми. Благодаря ти, Йоана! Трудно може да се напише нещо по-добро за котенце, което е верен приятел и обичливо - мъркащо създание, което се гушка и отърква главичка в нас.
Предложения
: ??:??