danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
5.01.2013 г., 18:23 ч.

Пустинно 

  Поезия » Любовна
959 0 12

В пустинята се раждат ветрове

и вплитат пръсти в пясъчните дюни.

И сякаш не години… Векове,

белязани от жадни пълнолуния,

 

са стелели мечтите ми към теб.

В пустинята се връщам с тъмнината.

И сякаш всички диви грехове

ме карат да съм част от тишината…

 

Номадка, не дочакала света

да стъкне с ласка някъде огнище.

От пътищата утро си крада,

без пътища в деня ми няма нищо…

 

Не ме задържай… Нека да летя,

пустинята зове жената в мене.

И само там се връщам у дома,

открила обич в лудото си време…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??