Пустинно
В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години… Векове,
белязани от жадни пълнолуния,
са стелели мечтите ми към теб.
В пустинята се връщам с тъмнината.
И сякаш всички диви грехове
ме карат да съм част от тишината…
Номадка, не дочакала света
да стъкне с ласка някъде огнище.
От пътищата утро си крада,
без пътища в деня ми няма нищо…
Не ме задържай… Нека да летя,
пустинята зове жената в мене.
И само там се връщам у дома,
открила обич в лудото си време…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
