Пустинята,планините и вятърът пеят...
Защо...
От червените покриви
на зелените дни,
черна кръв се стича
надолу.
Черна кръв.
Кръв човешка –
пролята без патос,
без смелост в очите,
без всякакво искане,
без вяра във дните !
Човешка,черна,
детска, невинна...
Кръв!
Строени,със бели качулки.
Ръцета отзад.
До стената.
- Наистина ли ще стрелят по нас?!
- Не зная...
И рязко!
Мръсен огън от хиляди автомати!
Без викове,
без звук
глухо падат телата...
Във калната земя са после.
Във долната земя,
под смока.
Пропадат!
Погребани,
забравени
и без гробове.
Черно е.
Защо?!
Небето е черно.
Земята и дните
са черни.
И хората ходят във черно, -
мълчащите хора на всяка война.
Жените,
децата,
просяците,
свещениците...
И Адил е във черно...
- Ти знаеш ли?Татко е мъртъв – плаче детето.
- Зная.
- А брат ми няма крак вече...Защо?!
Малкото момиче,
моята и вашата единствена
Адил плаче!
Защо!Защо!
Всички вие,мръсници телевизионни,
политици безмозъчни,
копелета в костюми,
гримирани,
програмирани,
здрависващи се,
прегръщащи се...
Вас питам!
Защо Адил плаче?!
Защо...
...
- Ще се моля за всички,Адил.
- Ще помогне ли?
- Ще се моля,дете...Ще се моля!
Пустинята, планините,
и вятърът пеят.
Пеят тъжната песен,
черната песен.
А в нея се пее за небе
плачещо с кървави сълзи,
за Живот във червено се пее .
За сълзите небесни
върху белите покриви капещи,
над зелените дни.
За черната кръв
на всички векове.
За теб, за Адил и тъгата...
И Земята запява,
Но е трудно,ридае,
защото викат под нея души.
Човешки души,
тихо питащи
само:
- Защо...
От червените покриви
на зелените дни,
черна кръв се стича
надолу.
Черна кръв.
Кръв човешка –
пролята без патос,
без смелост в очите,
без всякакво искане,
без вяра във дните !
Човешка,черна,
детска, невинна...
Кръв!
Строени,със бели качулки.
Ръцета отзад.
До стената.
- Наистина ли ще стрелят по нас?!
- Не зная...
И рязко!
Мръсен огън от хиляди автомати!
Без викове,
без звук
глухо падат телата...
Във калната земя са после.
Във долната земя,
под смока.
Пропадат!
Погребани,
забравени
и без гробове.
Черно е.
Защо?!
Небето е черно.
Земята и дните
са черни.
И хората ходят във черно, -
мълчащите хора на всяка война.
Жените,
децата,
просяците,
свещениците...
И Адил е във черно...
- Ти знаеш ли?Татко е мъртъв – плаче детето.
- Зная.
- А брат ми няма крак вече...Защо?!
Малкото момиче,
моята и вашата единствена
Адил плаче!
Защо!Защо!
Всички вие,мръсници телевизионни,
политици безмозъчни,
копелета в костюми,
гримирани,
програмирани,
здрависващи се,
прегръщащи се...
Вас питам!
Защо Адил плаче?!
Защо...
...
- Ще се моля за всички,Адил.
- Ще помогне ли?
- Ще се моля,дете...Ще се моля!
Пустинята, планините,
и вятърът пеят.
Пеят тъжната песен,
черната песен.
А в нея се пее за небе
плачещо с кървави сълзи,
за Живот във червено се пее .
За сълзите небесни
върху белите покриви капещи,
над зелените дни.
За черната кръв
на всички векове.
За теб, за Адил и тъгата...
И Земята запява,
Но е трудно,ридае,
защото викат под нея души.
Човешки души,
тихо питащи
само:
- Защо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
