Пяна
Намери онази разсеяната
Пепеляшка, дето си губи пантофките
И я обичай
С пепелта в душата
Но само до полунощ
Тя няма да спи сто години
Независимо кой ги брои
И зрънце под 20 дюшека
Денят не ще ѝ вгорчи
(Защото книгата в ръката
На красавицата
Разказва за пътешествия
И рискове
Които тя бленува)
Не си ти, което сънува
Не бъди звяра, който тя плени
Не й подарявай рози и тем подобни табута
И не ѝ искай ръка
няма да остане
Сред четири стени и една врата
Ще се превърне
В пяна
Утре
По изгрев
На някой бряг
Пред вратата на твоя праг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали П. Всички права запазени
