Apr 17, 2018, 1:13 AM  

Пяна

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Намери онази разсеяната 
Пепеляшка, дето си губи пантофките 
И я обичай 
С пепелта в душата 
Но само до полунощ

 

Тя няма да спи сто години 
Независимо кой ги брои 
И зрънце под 20 дюшека 
Денят не ще ѝ вгорчи 

 

(Защото книгата в ръката 
На красавицата 
Разказва за пътешествия 
И рискове 
Които тя бленува) 
Не си ти, което сънува 


Не бъди звяра, който тя плени 
Не й подарявай рози и тем подобни табута
И не ѝ искай ръка 
няма да остане 
Сред четири стени и една врата 

 

Ще се превърне 
В пяна 
Утре 
По изгрев 
На някой бряг 
Пред вратата на твоя праг 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали П. All rights reserved.

15.04.2018

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...