Пясъчен часовник

24.08.2007 г., 15:27 ч.

Поезия

5.0 / 8

1606 1 18

Душата ми е пясъчен часовник
и всяка песъчинка - звезден миг -
отлита в миналото, става спомен,
невъзвратимо... със сподавен вик.
Остават малко, много отлетяха,
броя уплашено след всяка със тъга,
очите ми след всяка опустяваха -
отмерват времето, не мога да ги спра...
Душата ми е пясъчен часовник,
дали да го обърна наобратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
Кръчма за самотници

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Платен гратис

Стъпвам гратис и в собствен сюжет по житейския хребет открито. Цифром – словом сме точно безчет, тез...
В перспектива

Сгъстяват се боите на нощта и тежко диша старата надежда. Зад нея път, пред нея самота - това в коет...

Още произведения »