Душата ми е пясъчен часовник
и всяка песъчинка - звезден миг -
отлита в миналото, става спомен,
невъзвратимо... със сподавен вик.
Остават малко, много отлетяха,
броя уплашено след всяка със тъга,
очите ми след всяка опустяваха -
отмерват времето, не мога да ги спра...
Душата ми е пясъчен часовник,
дали да го обърна наобратно...
© Яна Вълчева Всички права запазени