24.08.2007 г., 15:27 ч.

Пясъчен часовник 

  Поезия
1523 1 18

Душата ми е пясъчен часовник
и всяка песъчинка - звезден миг -
отлита в миналото, става спомен,
невъзвратимо... със сподавен вик.
Остават малко, много отлетяха,
броя уплашено след всяка със тъга,
очите ми след всяка опустяваха -
отмерват времето, не мога да ги спра...


Душата ми е пясъчен часовник,
дали да го обърна наобратно...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??