Aug 24, 2007, 3:27 PM

Пясъчен часовник 

  Poetry
1524 1 18

Душата ми е пясъчен часовник
и всяка песъчинка - звезден миг -
отлита в миналото, става спомен,
невъзвратимо... със сподавен вик.
Остават малко, много отлетяха,
броя уплашено след всяка със тъга,
очите ми след всяка опустяваха -
отмерват времето, не мога да ги спра...


Душата ми е пясъчен часовник,
дали да го обърна наобратно...

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??