Пясъчна съдба

23.11.2014 г., 11:36 ч.

Поезия » Любовна

1004 0 4

Пясъчна съдба

Изваях моята душа в пясъчните кули, днес... сега,
усещания есенни, дъждовни и солени близо до брега,
загърната с болка и тъга, в следваща ми съдба,
пресъхнала в соленото на пълзящата сълза.

Разлях се във вълна, в разпилени пясъци и кули,
със стон изваян в неистини, в разпилени с пясъка съдби,
плахо скрих се в себе си, от грохота на бурните вълни,
отнесена от спомени... светлината в душата ми тъжи.

Зарови ме във плиснатия пясък, разпиля ме с ветровете,
скри ме в плачеща луна, с прилива изми ме в бреговете,
с венец от тръни, врече ме с кръв в пулсиращата тъмнина,
и пак пресъхнах в соленото на пареща сълза.

Боли ме с всичките ми рани, разпиляна в пясъка тъга,
разбита бясно в прибоя, в твоята съдба ще се подслоня,
и в шепи пясъчна се сбирах, в тежката, душлива мараня,
разлята, скърших се в тебе, няма в любовта.

Пречупих се накъсана и вречена, във вечни обещания
и срещнах се в очите на смъртта с древните послания,
пресъхнала, облякох се със чуждите страдания,
пренесох в жертва същността си в обредни възлияния.

В щрих рисувах пъстрото начало, без да се пилея с пясъка във прах,
чертаех моята съдба, без измамни кули, с дявола във вечност се венчах,
прогледнах душата си през огледало, отражение на миналото цяло,
загърнах чувствата... сълзи, тези с изгревното в цвят преляло.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Emalda (Ванина Константинова)

2014-11-24T11:36:20+02:00

Благодаря, Росица!
Eia (Росица Танчева)

2014-11-24T06:58:48+02:00

"...плахо скрих се в себе си, от грохота на бурните вълни,
отнесена от спомени... светлината в душата ми тъжи."
Близко ми е, може би затова много ми харесва...
Поздравления, Ванина!
Emalda (Ванина Константинова)

2014-11-23T15:37:56+02:00

Благодаря ти, Мисана, че си усетил тънката струна на вечността в многото съдби!
vega666 (Младен Мисана)

2014-11-23T15:34:07+02:00

Там - на границата между брега - твърда, но ронлива същност и морето-флуид, отнасящо сакрални частици твърд, е променливата линия на вечната борба на душата с времето. Там е и границата на любовта - това огледало за истински страдащата душа. Защото от любов тя се нуждае, но в любов не остава, между страховити "пясъчни кули", "разпиляна с ветровете", "пречупена, накъсана и вречена във вечни обещания", "пресъхнала...със чуждите страдания".
Една красива и многообразна поезия, достигаща поантност в последния изящен куплет:

"В щрих рисувах пъстрото начало, без да се пилея с пясъка във прах,
чертаех моята съдба, без измамни кули, с дявола във вечност се венчах,
прогледнах душата си през огледало, отражение на миналото цяло,
загърнах чувствата... сълзи, тези с изгревното в цвят преляло."

Поздравление, Ванина, за това прекрасно изпълнение, заслужаващо най-висока оценка!