Nov 23, 2014, 11:36 AM

Пясъчна съдба 

  Poetry » Love
997 0 4

Пясъчна съдба

 

Изваях моята душа в пясъчните кули, днес... сега,
усещания есенни, дъждовни и солени близо до брега,
загърната с болка и тъга, в следваща ми съдба,
пресъхнала в соленото на пълзящата сълза.

Разлях се във вълна, в разпилени пясъци и кули,
със стон изваян в неистини, в разпилени с пясъка съдби,
плахо скрих се в себе си, от грохота на бурните вълни,
отнесена от спомени...  светлината в душата ми тъжи.

Зарови ме във плиснатия пясък, разпиля ме с ветровете,
скри ме в плачеща луна, с прилива изми ме в бреговете,
с венец от тръни, врече ме с кръв в пулсиращата тъмнина,
и пак пресъхнах в соленото на пареща сълза.


Боли ме с всичките ми рани, разпиляна в пясъка тъга,
разбита бясно в прибоя, в твоята съдба ще се  подслоня,
и в шепи пясъчна се сбирах, в тежката, душлива мараня,
разлята, скърших се в тебе, няма в любовта.

Пречупих се накъсана и вречена, във вечни  обещания
и срещнах се  в очите на смъртта с древните послания,
пресъхнала, облякох се със  чуждите страдания,
пренесох в жертва същността си  в обредни възлияния.

В щрих рисувах пъстрото начало, без да се пилея с пясъка във прах,
чертаех  моята съдба, без измамни кули, с дявола във вечност се венчах,
прогледнах  душата си през огледало, отражение на миналото цяло,
загърнах чувствата... сълзи, тези с изгревното в цвят преляло.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Росица!
  • "...плахо скрих се в себе си, от грохота на бурните вълни,
    отнесена от спомени... светлината в душата ми тъжи."
    Близко ми е, може би затова много ми харесва...
    Поздравления, Ванина!
  • Благодаря ти, Мисана, че си усетил тънката струна на вечността в многото съдби!
  • Там - на границата между брега - твърда, но ронлива същност и морето-флуид, отнасящо сакрални частици твърд, е променливата линия на вечната борба на душата с времето. Там е и границата на любовта - това огледало за истински страдащата душа. Защото от любов тя се нуждае, но в любов не остава, между страховити "пясъчни кули", "разпиляна с ветровете", "пречупена, накъсана и вречена във вечни обещания", "пресъхнала...със чуждите страдания".
    Една красива и многообразна поезия, достигаща поантност в последния изящен куплет:

    "В щрих рисувах пъстрото начало, без да се пилея с пясъка във прах,
    чертаех моята съдба, без измамни кули, с дявола във вечност се венчах,
    прогледнах душата си през огледало, отражение на миналото цяло,
    загърнах чувствата... сълзи, тези с изгревното в цвят преляло."

    Поздравление, Ванина, за това прекрасно изпълнение, заслужаващо най-висока оценка!
Random works
: ??:??