24.03.2011 г., 22:30 ч.

Пясъчни кули 

  Поезия
1709 0 44

Пясъчни кули

 

Каквото правя -

правя от душа,

затуй ръцете ми

години издържаха.

Без да рисуват с четка и слова…

в умората си

тъй щастливи бяха.

Греди, тесла…

желязо и бетон -

издигах кръста си щастлив в небето!

Стовариха го други…

тон след тон,

и счупен го понесох,

свил сърцето.

 

Не искам…

и не мога да простя!

За всичките изстреляни пирони,

които оковаха ми гърба…

гърдите също

със боляща броня.

За нощите,

когато уморен

прегръщах аз жена си тъй горещо,

с ухо

върху любимия корем…

почувствал,

че и в мен се ражда нещо.

 

Обичах!

Да!

Обичам и сега.

Затуй изгарям,

докато рушат…

огнищата…

И нашите деца

нима ще трябва

с пясък да строят?!

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, цялото си гражданско творчество бих заменил за един по-смислен свят... и лириката би ме задоволила!
  • Поздрави и от мен!
    Великолепен и разтърсващ стих!
  • За съжаление...
    Болка е!
  • Много хубав стих! Изящна образност! Ти си пример за мен!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114352.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/1488045ff4ede02cae99749a87f7ce8c.gif" border="0" /></a>
  • Ще им простя, но само защото се застъпваш и ако обещаят "повече да не правят така"!
  • Хубав стих, ала прошката ни дава многократно повече сила, оставили злобата излята от "врага"! Поздравления!
  • Благодарен съм, че ви има! И най високата кула е жалка без посетители!
  • Иключително емоционално! Благодаря ти за стиха!
  • Вградил си поетическата си Сянка в този стих,
    Майсторе на Перото...

    Моите комплименти!
  • Невероятно е!
  • истинско...от душа написано..
    жегнаха ме думите ти, Борис...разбирам те..
    и сърдечно те поздравявам..
  • Много, много хубав стих - поздравления!
  • Боре....пирони,коприви...все нещо ще е приятелю...поздрав и благодаря ти ,че умееш да пишеш така!!!
  • Мхого истинско,аплодисменти!
  • Много пламенно, въздействащо и истинско... Поздрави! )
  • Поласкан съм, Боби... но ще го чета, като "поете"
  • Въздействащо! Поздравления, Илко!
  • Благодаря за подкрепата, приятели! Помогнахте ми да ликвидирам "пизианския" синдром, да спра накланянето и да възвърна вертикалното си положение! Дон Тома д'Кашмирски радвам се да ви видя - като "кула близнак" - безпътнически самолет! Ще ме сринеш с този сарказъм Ако не ни харесват децата, имаме възможност да оправим нещата... като се гръмнем! Може сами да открият правилния път, който така сполучливо превърнахме в лабиринт!
  • Оо, nailgun? Тва ми беше любимото пръжие в Quake-a по едно време...

    П.П. За кво да градят, нали имат аЙфони...
  • Никога не е късно да се започне отново, само човек да има вяра и дух!С поздрави, Боре!Харесах!
  • "И нашите деца
    нима ще трябва
    с пясък да строят?!"

    Уви - ще трябва НОВИ КУЛИ да строят.....от НИЩОТО!
    Много ми хареса!Поздравления!
  • истинска красота
  • Поздравления, Боре!!!
  • Поздрави, Борисе, за този искрен стих! Барона
  • Силата е да си почнеш куличката отново...
    Така мисля. Поздрав за страхотния стих!
  • Бездумна съм!Поздрав!
  • Благодаря за честните, искрени, дълбоки, изстрадани стихове!
  • Силно въздействащ стих! Браво, Боре!
  • Това е едно от най-прекрасните неща, които съм чела изобщо!!!Нямам повече думи!!!
  • Хубав стих!Благодаря ,че го сподели с нас.Поздав!
  • Какво да кажа...
    Поздравления, Самоковецо!
  • Бива си те!
    Поздрав!
  • "Не искам…
    и не мога да простя!
    За всичките изстреляни пирони,
    които оковаха ми гърба…
    гърдите също"

    Силно въздействащо е!


    със боляща броня.

  • Рядко попадам на подобен по сила стих.
    Истинска поезия!
    Браво, Борис!
  • Браво! Прочетох на един дъх!
  • Браво, Самокове! С такива като теб е много по-лесно даже и на барикада. Поздравления, боецо!
  • Нека да хвърля и аз едно дръвце в твоя огън!
    Метафоричен, разтърсваш, реалистичен си Борко! Завладяващ стих! Поздрави и от мен!
  • !!!*
  • Ще ме разплачете бре, хора! Благодаря ви, че ме подклаждате... докато горя!
  • Боре, неповторим си! Потомците на дух като твоя няма как да не опазят бащиното огнище.
  • Разтърсващо...Благодаря ти, Самокове, за този чудесен стих!
  • Поздрав! Красота е!
  • Кулите които си построил с труд и любов,ще устоят на всичко!А за децата-те ще се справят..даже и с пясъчните кули!!!
Предложения
: ??:??