Пясъчни кули
Пясъчни кули
Каквото правя -
правя от душа,
затуй ръцете ми
години издържаха.
Без да рисуват с четка и слова…
в умората си
тъй щастливи бяха.
Греди, тесла…
желязо и бетон -
издигах кръста си щастлив в небето!
Стовариха го други…
тон след тон,
и счупен го понесох,
свил сърцето.
Не искам…
и не мога да простя!
За всичките изстреляни пирони,
които оковаха ми гърба…
гърдите също
със боляща броня.
За нощите,
когато уморен
прегръщах аз жена си тъй горещо,
с ухо
върху любимия корем…
почувствал,
че и в мен се ражда нещо.
Обичах!
Да!
Обичам и сега.
Затуй изгарям,
докато рушат…
огнищата…
И нашите деца
нима ще трябва
с пясък да строят?!
© Борис Борисов All rights reserved.
