Пясъчни стъпки...
... Fakat yüzüme güldüğünde uçar içimdeki karanlık
Когато притихнал
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки
сламени пръсти
рисуват в страните ми
нежна прохлада...
... и спомен за утро
надвиснал в очите
когато навървя
по тялото кръпки...
... чувам в сърцето си пясъчни стъпки
чувам в сърцето си пясъчни стъпки...
... после защипвам
в косите си думи
нежно огласяли
нощем плътта ми
в бели калавиши
вплитам прегръдки
с тихи стенания
спрели в дъха ми...
и стихвам в ръцете ти
толкова топли
толкова дълго
попивали мрака...
и се моля денят да почака...
и се моля денят да почака...
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно е, Бети! Наистина! Всяка дума е толкова красива, води за ръка следващата и до края оставаш без дъх. Все такива спомени да "надвисват в очите"
-
... такова е в мен...
Благодаря ви! -
Аплодирам!
-
Нежно е, Бети, много нежно...
-
...много нежно. Браво!
Успехи! -
нежно, чувствено...почти безплътно...
-
Благодаря на всички!
... и за споделеното!
Илко!
"Бе тихо после, като в черквата на хълма.
Но аз от нотите му бях си изтъкал небесна стълба." -
и се моля денят да почака...
!!! -
и стихвам в ръцете ти
толкова топли
толкова дълго
попивали мрака...
Хубаво! -
Хубаво !
-
Нежна поезия си!
-
Бети,Бети!Винаги ме разчувствуваш!Понякога се ровя в твои стари неща и винаги е същото!Моите почитания!
-
Нежно и чувствено!
-
Браво!
-
Хармония!!!
Аплодисменти от мен! -
Абсолютно великолепие!!!
-
И аз се моля деня да почака, защото още хиляда пъти трябва да прочета този бисер! Няма да ми омръзне! Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти!
Много се радвам да те видя при мен!