Пясъчни стъпки...
... Fakat yüzüme güldüğünde uçar içimdeki karanlık
Когато притихнал
денят се провира
през сънени капки
изплакана жажда
и в малки черупки
сламени пръсти
рисуват в страните ми
нежна прохлада...
... и спомен за утро
надвиснал в очите
когато навървя
по тялото кръпки...
... чувам в сърцето си пясъчни стъпки
чувам в сърцето си пясъчни стъпки...
... после защипвам
в косите си думи
нежно огласяли
нощем плътта ми
в бели калавиши
вплитам прегръдки
с тихи стенания
спрели в дъха ми...
и стихвам в ръцете ти
толкова топли
толкова дълго
попивали мрака...
и се моля денят да почака...
и се моля денят да почака...
