23.11.2021 г., 19:29

Пясъци

949 2 5

Земята поглъща ме бавно...

не мога да мръдна встрани...

   от плаващи пясъци сякаш...

             е цялото земно кълбо...

                                   и нищо...

                усещам как тъна...

            как бавничко идва

                      смъртта...
                    как никой

не ще ми помогне... 

   как в този свят

явно съм сам...

         Земята  

     поглъща ме

               бавно...

не мога да мръдна

                     встрани...

от плаващи пясъци сякаш

         е цялото земно кълбо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...