6.11.2015 г., 23:18

Пълнолетие

Поезия

3.6K 1 8

Не зная доколко годините имат значение,
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.

Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре, смалявам се бавно в очите ти, чезна почти. Не мога навярно на твоя език да говоря, да спирам стихийните бури и сбъдвам мечти. Но аз и не искам така да рамкирам света ти и пръст да размахвам пред волната млада душа. Едва ли случайно в сърцето ми Господ те прати, когато се лутах - по пътя дали не греша... И не назидателно ти да ме следваш си тука, а може би - нас да предвождаш - с куража на Ной. С лъчите на новото Слънце да дириш пролука в зандана на мислите, жадни за сетен покой. Да спреш кръговрата на всяка човешка заблуда, в сияйна дъга да пребъднем... Но казвам - амин!... Все още пристъпвам да зърна с любов как се будиш - притихнало утринно зрънце под фин балдахин. След миг ще си вече поле, с нова страст разлюляно. През теб ще препускат разюздани силни коне. А аз по дъждовни клавиши на нощно пиано, ще шепна в молитва - с добро да ме помниш поне... 5.11.15

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ladydream77hush (Милена Белчева)

Ооо, я малко словесни стрели. Кви са тия глюкозени излияния.
Нормално е като майка на пълнолетен син да вложа силна емоция и дълбочина в споделеното, същото така, макар и непреднамерено, исках да звучи универсално.Но преди всичко е именно изповед, послание, а не толкова стихотворение като литературна форма. Благодаря за емпатията и подкрепата. Да са ви озарени и споделени миговете и с Вашите прекрасни деца. Защото любовите си идват и отиват, социалната, икономическа и политическа среда се изменя, променя се нашата визия, ценностна система, душевно състояние, ангажименти, обкръжение, но обичта и всеотдайността от и към децата ни - остава неизменна. И тази емоционално-духовна корелация е сама по себе си поезия

2015-11-13T13:44:07+02:00
Adri (Йордан)

Много хубаво!

2015-11-07T23:41:23+02:00
limeruna (Йоана)

Сърдечни поздрави от мен...

2015-11-07T15:54:19+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Прекрасно откровение! Настръхнах!
А и аз имам отскоро пълнолетна дъщеря...
Прочетох няколко пъти - развълнуван...
Милена, благодаря!

2015-11-07T11:06:25+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"СТЪКЛОПИС

Искам да обичам. Не за другите,
за себе си - отдадено и искрено.
Искам да се вричам, не в заблудите,
а в нещо непресъхващо и чисто.

Искам да целувам...свободата си,
не да я продавам за признание,
не да обвинявам самотата си,
а да я приемам с покаяние.

Искам да обичам, без остатък,
стига вече разум и въздишане.
Щастието идва ли със вятъра
или се намира във затишие?

Искам да притихна във ръцете ти,
после ме наказвай... за предателство –
Колко са различни световете ти,
Колко са? - Безброй! Но са достатъчно...

Няма да се плаша от безсъние,
свикнах да потъвам във мечтите си.
Винаги възкръсвам на разсъмване
в слънчев стъклопис на недомислие...

Вярвам във живота. И във хората.
Пазя всеки допир от ръцете ти.
Дълго, твърде дълго ме докосваха,
за да ги забравя без последствие.

Грях ли е да търся любовта си?
В този паралел, в реално време?
Дълго ме тормозиха глаголите -
раждащи единствено съмнения.

Дебнат ме стените на желания,
често със изтекъл срок на гоност.
За какво са тези оправдания,
смисли и изгубена духовност?

Тихо ще простенат във килиите
мислите, осъдени за блудство.
Доживотна е присъдата. Безсилие.
Пред едно съвсем банално чувство.

Грях е! Изкрещява светлината!
Грях е! Мракът също се обажда!
И върви към себе си душата -
любовта от грях превръщаща във жажда."

Камен Илиев

Чудесен стих! Проникновен, откровен и стойностен! Поздрави, Милена!!!

2015-11-07T04:20:36+02:00