6.11.2015 г., 23:18 ч.
Пълнолетие
Не зная доколко годините имат значение,
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.
Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре,
смалявам се бавно в очите ти, чезна почти.
Не мога навярно на твоя език да говоря,
да спирам стихийните бури и сбъдвам мечти.
Но аз и не искам така да рамкирам света ти
и пръст да размахвам пред волната млада душа.
Едва ли случайно в сърцето ми Господ те прати,
когато се лутах - по пътя дали не греша...
И не назидателно ти да ме следваш си тука,
а може би - нас да предвождаш - с куража на Ной.
С лъчите на новото Слънце да дириш пролука
в зандана на мислите, жадни за сетен покой.
Да спреш кръговрата на всяка човешка заблуда,
в сияйна дъга да пребъднем... Но казвам - амин!...
Все още пристъпвам да зърна с любов как се будиш -
притихнало утринно зрънце под фин балдахин.
След миг ще си вече поле, с нова страст разлюляно.
През теб ще препускат разюздани силни коне.
А аз по дъждовни клавиши на нощно пиано,
ще шепна в молитва - с добро да ме помниш поне...
5.11.15
© Милена Белчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво!
-
Сърдечни поздрави от мен...
-
Прекрасно откровение! Настръхнах!
А и аз имам отскоро пълнолетна дъщеря...
Прочетох няколко пъти - развълнуван...
Милена, благодаря! -
"СТЪКЛОПИС
Искам да обичам. Не за другите,
за себе си - отдадено и искрено.
Искам да се вричам, не в заблудите,
а в нещо непресъхващо и чисто.
Искам да целувам...свободата си,
не да я продавам за признание,
не да обвинявам самотата си,
а да я приемам с покаяние.
Искам да обичам, без остатък,
стига вече разум и въздишане.
Щастието идва ли със вятъра
или се намира във затишие?
Искам да притихна във ръцете ти,
после ме наказвай... за предателство –
Колко са различни световете ти,
Колко са? - Безброй! Но са достатъчно...
Няма да се плаша от безсъние,
свикнах да потъвам във мечтите си.
Винаги възкръсвам на разсъмване
в слънчев стъклопис на недомислие...
Вярвам във живота. И във хората.
Пазя всеки допир от ръцете ти.
Дълго, твърде дълго ме докосваха,
за да ги забравя без последствие.
Грях ли е да търся любовта си?
В този паралел, в реално време?
Дълго ме тормозиха глаголите -
раждащи единствено съмнения.
Дебнат ме стените на желания,
често със изтекъл срок на гоност.
За какво са тези оправдания,
смисли и изгубена духовност?
Тихо ще простенат във килиите
мислите, осъдени за блудство.
Доживотна е присъдата. Безсилие.
Пред едно съвсем банално чувство.
Грях е! Изкрещява светлината!
Грях е! Мракът също се обажда!
И върви към себе си душата -
любовта от грях превръщаща във жажда."
Камен Илиев
Чудесен стих! Проникновен, откровен и стойностен! Поздрави, Милена!!! -
Един от малкото ярки лъчи, които озаряват "Откровения"!
Браво! -
Интересна и промислена творба, съчетаваща сякаш в златна пропорция смислово проникновение и емоция. Докосваш, Милена! 6 от мен.
-
Впечатлена съм!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нормално е като майка на пълнолетен син да вложа силна емоция и дълбочина в споделеното, същото така, макар и непреднамерено, исках да звучи универсално.Но преди всичко е именно изповед, послание, а не толкова стихотворение като литературна форма. Благодаря за емпатията и подкрепата. Да са ви озарени и споделени миговете и с Вашите прекрасни деца. Защото любовите си идват и отиват, социалната, икономическа и политическа среда се изменя, променя се нашата визия, ценностна система, душевно състояние, ангажименти, обкръжение, но обичта и всеотдайността от и към децата ни - остава неизменна. И тази емоционално-духовна корелация е сама по себе си поезия