Не зная доколко годините имат значение,
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.
Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре,
смалявам се бавно в очите ти, чезна почти.
Не мога навярно на твоя език да говоря,
да спирам стихийните бури и сбъдвам мечти.
Но аз и не искам така да рамкирам света ти
и пръст да размахвам пред волната млада душа.
Едва ли случайно в сърцето ми Господ те прати,
когато се лутах - по пътя дали не греша... ...