Пълнолетие

Comments

• 

  ladydream77hush (Милена Белчева)

  Ооо, я малко словесни стрели. Кви са тия глюкозени излияния.
  Нормално е като майка на пълнолетен син да вложа силна емоция и дълбочина в споделеното, същото така, макар и непреднамерено, исках да звучи универсално.Но преди всичко е именно изповед, послание, а не толкова стихотворение като литературна форма. Благодаря за емпатията и подкрепата. Да са ви озарени и споделени миговете и с Вашите прекрасни деца. Защото любовите си идват и отиват, социалната, икономическа и политическа среда се изменя, променя се нашата визия, ценностна система, душевно състояние, ангажименти, обкръжение, но обичта и всеотдайността от и към децата ни - остава неизменна. И тази емоционално-духовна корелация е сама по себе си поезия

  2015-11-13T13:44:07+02:00
• 

  Adri (Йордан)

  Много хубаво!

  2015-11-07T23:41:23+02:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Сърдечни поздрави от мен...

  2015-11-07T15:54:19+02:00
• 

  krchernev (Красимир Чернев)

  Прекрасно откровение! Настръхнах!
  А и аз имам отскоро пълнолетна дъщеря...
  Прочетох няколко пъти - развълнуван...
  Милена, благодаря!

  2015-11-07T11:06:25+02:00
• 

  cvqt (Цеца Тодорова)

  "СТЪКЛОПИС
  
  Искам да обичам. Не за другите,
  за себе си - отдадено и искрено.
  Искам да се вричам, не в заблудите,
  а в нещо непресъхващо и чисто.
  
  Искам да целувам...свободата си,
  не да я продавам за признание,
  не да обвинявам самотата си,
  а да я приемам с покаяние.
  
  Искам да обичам, без остатък,
  стига вече разум и въздишане.
  Щастието идва ли със вятъра
  или се намира във затишие?
  
  Искам да притихна във ръцете ти,
  после ме наказвай... за предателство –
  Колко са различни световете ти,
  Колко са? - Безброй! Но са достатъчно...
  
  Няма да се плаша от безсъние,
  свикнах да потъвам във мечтите си.
  Винаги възкръсвам на разсъмване
  в слънчев стъклопис на недомислие...
  
  Вярвам във живота. И във хората.
  Пазя всеки допир от ръцете ти.
  Дълго, твърде дълго ме докосваха,
  за да ги забравя без последствие.
  
  Грях ли е да търся любовта си?
  В този паралел, в реално време?
  Дълго ме тормозиха глаголите -
  раждащи единствено съмнения.
  
  Дебнат ме стените на желания,
  често със изтекъл срок на гоност.
  За какво са тези оправдания,
  смисли и изгубена духовност?
  
  Тихо ще простенат във килиите
  мислите, осъдени за блудство.
  Доживотна е присъдата. Безсилие.
  Пред едно съвсем банално чувство.
  
  Грях е! Изкрещява светлината!
  Грях е! Мракът също се обажда!
  И върви към себе си душата -
  любовта от грях превръщаща във жажда."
  
  Камен Илиев
  
  Чудесен стих! Проникновен, откровен и стойностен! Поздрави, Милена!!!

  2015-11-07T04:20:36+02:00