Пълнолуние в нощта на Персеидите...*
Тихо... Тиха вечер лятна...
Самолет буботи горе...
Хлуе хладина приятна –
влюбено гнездо бърбори...
Облак залюля Луната,
но го вятърът подгони
и повял от Необята –
сенки разлюля... и клони...
В тази нощ на чудесата
и на сбъднати желания,
ще отвори небесата
Бог среднощно за литания...
Ще се понесат внезапно
хиляди метеорити,
в пътя дълъг до Земята
в огън и искри укрити...
Някъде към хоризонта
тихи мълнии пробляснат –
в миг подпалят небосклона,
но безмълвно, кротко гаснат...
... Скочи вятър любопитен,
призрачни крила размаха --
под дъждъг метеоритен:
щом жена и мъж се спряха...
И защото тъй е къса
ли нощта със светлините,
той букет ще ѝ накъса –
огнен, право от звездите...
Тя когато го целуне --
пък ще дойде и магията:
на страстта при пълнолуние
обладани от Стихията...
Ще вървят под Звездопада
в унес тръпен, ненаситен –
те сами като плеяда
под дъждът метеоритен,
щóто áко тръгват двама
в нощ такава, с дъжд космичен,
по – реално нещо няма:
от Страстта да се обичат!...
... И звездите ли със длани
щом ловят като Послания --
идват в утрото призвани
и среднощните желания...
********
*В нощта на 12—13. август Земята пресича
метеоритния поток на Персеидите и се набюдава
т.н. метеоритен дъжд.
© Коста Качев Всички права запазени