25.12.2012 г., 19:40

Пъртина...

962 0 11

Когато дългочаканото чудо

и тази Коледа дълбоко спи

под тежкия юрган на Неизбежното

и във съня си плаче и боли...

 

И Бог не позволява да се случи,

отлага го, незнайно за кога

и още дълго трябва да се уча

неразгаданата му воля да чета...

 

Тогава трябва вярата да впрегна,

за трудностите да благодаря,

пъртина да направя от Тъгата,

отвеждаща ме пак при Радостта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...