17.04.2009 г., 19:35

Пъртина

784 0 0

 

Пъртина

 

Вървя по снежната пъртина,

с усмивка на уста вървя.

Поглеждам бялата картина -

красива, зимна суета.

 

Елховата гора в премяна,

разпръсква сребърен прашец.

Ловя с ръцете си засмяна,

снежинки, бели цветове.

 

Искрите слънчеви проблясват,

пронизват снежната земя,

забързани шейни опасват

поляна в близка падина.

 

И детски смях лети високо

достига светли небеса.

Прелива радостно сърцето,

пречистен грее днес светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тоди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...