17.04.2009 г., 19:35

Пъртина

777 0 0

 

Пъртина

 

Вървя по снежната пъртина,

с усмивка на уста вървя.

Поглеждам бялата картина -

красива, зимна суета.

 

Елховата гора в премяна,

разпръсква сребърен прашец.

Ловя с ръцете си засмяна,

снежинки, бели цветове.

 

Искрите слънчеви проблясват,

пронизват снежната земя,

забързани шейни опасват

поляна в близка падина.

 

И детски смях лети високо

достига светли небеса.

Прелива радостно сърцето,

пречистен грее днес светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тоди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...