Пъртина
Вървя по снежната пъртина,
с усмивка на уста вървя.
Поглеждам бялата картина -
красива, зимна суета.
Елховата гора в премяна,
разпръсква сребърен прашец.
Ловя с ръцете си засмяна,
снежинки, бели цветове.
Искрите слънчеви проблясват,
пронизват снежната земя,
забързани шейни опасват
поляна в близка падина.
И детски смях лети високо
достига светли небеса.
Прелива радостно сърцето,
пречистен грее днес светът.
© Тоди All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
