Пъртина
Вървя по снежната пъртина,
с усмивка на уста вървя.
Поглеждам бялата картина -
красива, зимна суета.
Елховата гора в премяна,
разпръсква сребърен прашец.
Ловя с ръцете си засмяна,
снежинки, бели цветове.
Искрите слънчеви проблясват,
пронизват снежната земя,
забързани шейни опасват
поляна в близка падина.
И детски смях лети високо
достига светли небеса.
Прелива радостно сърцето,
пречистен грее днес светът.
© Тоди All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
